10 юни 2014

Драмата на тестъра


Част от работата ми като технологичен журналист е да тествам нови джаджи. През ръцете ми са минали всевъзможни лаптопи, таблети и смартфони. Всеки от тях става част от ежедневието ми, като заменя личните ми устройства, в повечето случаи напълно.
Причината да правя това е, че искам да се доближа максимално до усещането на един обикновен потребител. Купуваш смартфон, отваряш кутията, пъхаш твоя си SIM и се изстрелваш в новата джаджа. Така мисля, че ревютата ми стават възможно най-обективни и информирани.

Проблемът е, че тестовете са ограничени във времето. Досега най-дългият тест, който съм правил е на HTC Windows Phone 8X, който беше в мен над две седмици. В повечето случаи обаче яките смартфони са мой за не повече от 7 дни. И докато оценявам възможността да пробвам почти всеки нов топ модел... Краят е ужасен.

Онзи тъжен момент, в който прехвърляш снимките от седмицата в Dropbox, туитваш за последно от красивия екран и стигаш до Factory reset функцията, която слага край на краткия технологичен романс. После тъжно вадиш картата си, вклюваш телефона за последен път, да не би нещо да не се е ресетнал грешно и го връщаш в кутията му. След това взимаш своя си телефон, слагаш картата и сумтиш.

Аз сумтя, защото моят смартфон е Sony Ericsson Xperia Arc S. Честно - обожавам си го, защото е с 4.2-инчов, удобен екран, готина форма, има си място откъдето да виси Master Yoda и съм му свикнал много. Но този телефон е на 2 години, 5 месеца и 30 дни. За един смартфон това е цяла вечност. Като да имате 25 годишен телевизор. Хем стар, хем още не е антика.

Старостта води до бавене, което е ужасно. След седмица с някой нов, осемядрен звяр, връщането към скромния Arc S е болезнено. Изведнъж туит отнема около 2 минути, а мейл само една. Отварянето на съобщение в WhatsApp или Facebook Messenger е подвиг, за който трябва да седнеш и да дишаш дълбоко. Положението е такова, че дори търсенето на номер в указателя ти се струва, че отнема около час, понеже допреди ден си бил с LG G Flex, например.

Та, мили читатели, хората, които тестваме най-новите джаджи също си имаме нашите проблеми. Вярно, че са в сферата на First World Problems, но ги има. Затова другия път като решите да ми завидите, че "уау, тестваш постоянно яки телефони" си спомнете, че след всеки тест има връщане.
_______
Този текст писах по някое време през април, когато връщах поредните тестови джаджи. Преди няколко седмици HTC България ми подариха новият HTC One (M8), който смятам за един от трите телефона, които си заслужават парите. Това не променя факта, че не обичам да връщам тестови джаджи.

1 коментар:

  1. мой -ед.ч., мои - мн.ч. (може и да ползваш ѝ, но не и й) :)

    ОтговорИзтриване