05 януари 2011

1.1.11 - Вечер

Хей, здравей. Ти си тук? Не, не, всъщност си някъде другаде, както и аз.
В домашния уют или служебния стол, а може би в трамвая или парка с телефон в ръка. Все пак си в моя кът, така че мерси. Дано ти се случва рядко.
Не че имам против гостите, но все пак за мен си някаква цифра в Analytics. Най-много и 5 реда коментар, скрити зад някой ник и мейл, които за мен са като цифрите от по-горе.
Груб съм, нали? Знам, но... сериозно. Никът ти ли те прави човек или резюмето в блога ти?
Знаеш ли, че наоколо са се завъртяли около 2 000 други цифри в последните 6 месеца? 50-ина са останали с никове и мейли, освен цифричка.
Но пък, спомни си... Последното #tbb и колко ти се изкефих, когато ми похвали драсканиците с онази широката усмифка. И наздравиците после. И това, че си стиснахме ръцете за чао. Или на онзи конвешън, когато се запознахме и ми каза „А-а-а, ама ти ли си онзи!?”. И как ми се ухили и тръгна да ме оборваш по разни теми. Или онази пиянска вечер, когато се оказа, че и ти не се кефиш на онези...
Примери бол, мила цифро, но единият ми въпрос остава.
Защо не цъкнеш Log Off и не заживееш? Защо не си докоснеш ушите с крайщата на устата си вместо да раздаваш скоби и двуточия? Защо не кажеш на онази мацка колко и е хубава косата, вместо да и пратиш “asl pls” в чата или бука? Защо 24/7 във виртуалния свят е модерно?
Защо не заживееш?

1 коментар:

  1. Защото само тук се чувствам свободен - та затова!

    ОтговорИзтриване